От години споделям за това, че статусите в социалните мрежи имат клонящо към нула правно – юридическо следствие, последствие, тежест и така нататък. Също както и преобладаващото количество – медийни публикации, интервюта и материали. Въпреки това – всички използват Интернет платформите – включително политици, мислещи хора, артисти, журналисти, прависти и бай Колю от наше село.
Имам няколко реторични въпроса, но все пак… Последните развития на събитията не ги знам, но ми се иска да разбера, от видяното от по-рано следното:
- Дали в една – частна телевизия, която си има и партия (вероятно не е само в нея това) – си сключват договори, плащат си заплати и взаимодействат с всички останали – доставчици, оператори, специалисти, рекламодатели, гости – САМО и ЕДИНСТВЕНО вербално – с мъжка дума?
- Ръкостискането равносилно ли е на договор в “Демократичния”, правно-процесуален свят?
- Дали може да възкръсне човек, като се подпише и подпечата лист хартия или се преведат едни пари?
- Или чрез закон да се създаде от въздуха - (например) качествена храна и да се превози до гърлата?